Себеизразяване и настойчивост

Формите на себеизразяване се делят на вербална и невербална, като втората включва изразяването чрез тяло, символи, рисунки, подаръци и т.н. Вербалната форма включва усет по отношение на следните три въпроса: разлика между изразените мисли и личните емоции; устното изложение, най-често като въпрос, който скрива същинското изложение; изказването на А за В носи повече информация за А, отколкото за В.

Необходимо е да се познават помощните методи за ефективно себеизразяване 

На първо място добре е да се планира онова, което искаме да кажем - поне основните точки и техният ред. Самоизразяването трябва да бъде ясно и кратко, конкретно и с примери, с адаптиран за конкретния слушател език. Помощен метод е и използването на невербални сигнали.

Много по-дълъг е списъкът на пречките за ефективно себеизразяване. Грешно е да си мислим, че слушателят е настроен на същата дължина на вълната. Налагането на собствената идея без уважение към мнението на другия негативно. Отрицателно влияе липсата на ентусиазъм при предаване на дадено послание, както и да се показва несъответствие между вербално и невербално изразяване. Не е добър моделът да се говори надълго и нашироко, особено с монотонен глас.

От гледна точка на настойчивостта, която в миналия брой разгледахме като важно качество за развитие на увереност в себе си, се разграничават три типа поведение

Типът настойчивост се изразява в пряко и адекватно заявяване на това, което искаш, със защитаване на своите преве убедено и без страх, но и с уважение към правата на другите. Агресивният тип поведение се опитва да получи това, което иска, с всякакви средства, чрез борба, заплахи и манипулации. Ненастойчивият тип се надява да получи исканото, но без да поема инициатива.

Развитието на уменията за настойчивост започва с осъзнаване на причините за нейната липса. Това може да са семейното възпитание, липсата на самоувереност, мисленето от типа “Аз не съм добре, ти си добре”, страхът да не бъдат наранени другите.

Следващата крачка е осъзнаването на собствените права. Това най-често означава: да избираш своите ценности, да преценяват собственото си поведение, да казваш на другите какви са желанията ти, да променяш мнението си, да не търсиш начини да оправдаваш поведението си, да казваш не, без да се чувстваш виновен.

Какви са външните черти на проявяването на настойчивост? Знай какво искаш да кажеш и го кажи директно, веднага, като защитаваш правата и предпрочитанията. Вземай инициативата, прави искания, търси помощ, започвай разговори.

Съществяват няколко техники за проява на настойчивост. Счупена плоча -  спокойно повтаряш това, което искаш. Замъгляване - приемаш критиката с признание, че може и да има истина в критиката, но все пак настояваш за това, което си решил. Негативно настояване - когато другите се опитват да те накарат да се чувстваш виновен, не търсиш прошка за грешките си, а се съгласяваш. Негативно изследване - справяш се с критиката, като призоваваш критика да бъде по-настоятелен.